In:

Една безснежна Коледа...

Честито Рождество Христово!
Или както е по-модерно да се казва - Честита (весела) Коледа! Нека Коледата ви донесе много щастие и здраве, после усмивки и прекрасни моменти с близките и любимите хора! Нека ви донесе много успехи, късмет и ... желаният подарък естествено :) Всъщност, подаръците се разопаковаха сутринта, така че, дано ви е донесла желаният подарък :)

Последните дни преди Коледа, започнах да се притеснявам, защото нямаше сняг... Изминали са само 18 лета от скромното ми съществуване и откакто се помня, не съм карал Коледа без сняг - може и малко да е имало, но винаги е имало! Но тази година се очертаваше една безснежна Коледа, което много ме натъжаваше... А и как няма? Какво е Коледа без сняг? Коледа без сняг е като депутат без 13та заплата, като пенсионер без два лева надбавка за половин година, като македонец без крадена история, като учител без ниска заплата, като програмата САПАРД без българските й доброжелатели и като София без Бат Бойко Борисов и като Баш Бай Брадър без асъл съквартирантьитьи ! Сами виждате, че тая работа не става!! Просто не става!!
Все си казвах, че ще завали - случвало се е и на 20, и на 21, и на 23 дори да завали! Обаче винаги е имало сняг! Да обаче, тоя път не стана номера... Вчера вечерта в София ги е утрепало, ама при нас нито снежинка (по-специално в Пловдив, а още по-специално в Асеновград)! Събудих се сутринта от радостните викове на брат ми "АААА подарък!!" , които скоро преминаха в ебати монолога "WAAAAA!!!! К'во е т'ва бе?! ААА ИГРА!!!!! А не - DVD!!!! Не бе игра е!!! МАААААААААМОООО ВИЖ КАКВО Е ТОВА БЕЕЕЕЕЕ" . Понеже аз му сложих подаръка и си легнах към 2, тия викове в 8 сутринта не бяха най-приятното нещо, което можеше да ми предложи Коледното утро, затова се обърнах на другия край и заспах отново. Естествено не след дълго радостният дребосък дойде и ме събуди "батеееее виж какво ми е донесъл дядо Коледааа!!!!" , направих се че виждам нещо, кимнах и се завих през глава. Събудих се по-късно. Повъртях се и погледнах към прозорците - бяха замъглени и навън сякаш всичко беше бяло "СНЯГ!!!" помислих си и скочих от леглото. Е да, да, ама не! Сняг нямаше... И като че ли затова (не че е заради това, просто трябва да си намеря причина!) целият ми ден тръгна зле и Коледното настроение като цяло си остана в предната публикация :D
Към обяд имаше семейно събиране - баби, дядовци, братовчеди, чичовци, лели такива работи. Следобяд излязох за малко, но вятъра ме накара да се прибера по-бързо от очакваното. Тъкмо бях седнал на компютъра и бях зациклил в монитора, когато брат ми дойде и с една доста голяма (и доста фалшива) усмивка взе да вика "сняяяяяг! вали сняяяяяг! ела да видиш!" , не му повярвах и си останах на компютъра. След малко станах да, не помня за какво и видях, че малкия стои на прозореца и гледа навън - "Ела, ела... Какво е това, а?" - наистина валеше сняг!! Беше малко след 6 вечерта, но наистина валеше сняг! Сега няколко часа по-късно, покривите вече са изцяло заснежени, но пък за сметка на това празничното настроение все още го няма... Ама то май празника и без това свърши - минаха подаръците, мина вечерята...

И все пак, това е поредната Коледа, в която ИМА СНЯГ!!!! И знаете ли защо? Защото :

Нямало е, няма и няма и да има депутат (дупетат е по-добре май), който да не си гласува една хубава празнична ПРЕМИЯ, сиреч 13та заплата!
Защото пенсионерите няма как да ги подминат, но и няма по-добър начин от това, за да им се подиграят - 2 лева са си 2 лева! Кой ти ги дава? Хайде марш!
Македонците, ах тия братя българи под прикритие... Сите са македонци, не го заборувайте! (хааааахаааааааахаааааааа ще се скъсам от смях)
Учителите с техните ниски заплати... Какво да кажат полицаите и пожарникарите, дето си рискуват живота!! Ония хора също имат висше, вие какво си мислите?! Ебал съм ти и дипломите съм ти ебал... Ония хора живота си рискуват!!
Какво би бил САПАРД без нашите хора, дето му изтеглиха милионите? Еми как какво - най-голямата банка в Европа!
Случая с БББ е като оная приказка за цар Соломон, дето поканил всичките животни и точно там магарето си показало магарията... Та къде другаде, ако не на голямата сцена БББ (че и другите шутове) биха си предавали номерата?
Съквартирантьитьииии !!! Къдье сти бье??? Явявайти ми са виднагичиски, щот ша ва изплющя!!


За съжаление и тоя блог бе омърсен с политическа гнусотия, ама какво да се прави... Коледното настроение е другаде... А как мина вашата Коледа?

In:

Коледното настроение

Коледното настроение
или онова, което всеки носи винаги със себе си, но не може никога да контролира!

21 декември е! Тъкмо миналата вечер си мислех, че нещо явно ми става - винаги, ама винаги, седмица-две (дори и по-рано ми се е случвало!) преди Коледа, в своите приятни мрежи ме оплита Коледното настроение! Коледни песнички, Коледни картички, сладки, чай или горещ шоколад, прятели и много, много веселба и смях... И всичко това сякаш винаги идва от самосебе си, сякаш някой го държи заключено някъде през цялата година и го пуска на свобода за кратко, дни преди Коледа... Но кой е този някой, който го държи и къде го държи? :) Чудно ми е... Според мен всеки пази Коледа в самият себе си и сам я заключва някъде дълбоко, където да не може да чуе нейният глас, не и преди декември месец! Но дойде ли декември, вече няма как! Коледното настроение плъзва навсякъде! Украси, елхи, лампички - всичко оживява, макар и през зимата!
Има един лаф, че това време на годината (дните около Коледа) са вълшебни и този, който го е казал е бил много прав! Наистина са вълшебни! Забелязвате ли как през това време на годината се зареждате с положителна енергия и оптимизъм? Как не ви се иска нито да се дразните, нито да се карате с когото и да било? Как Коледа и нейното чудо ви прегръщат в своята топла и нежна прегръдка... Колко е хубаво, нали? Едва ли на някой му се иска да бъде пуснат от прегръдките й, поне аз не искам!

Тази сутрин се събудих с коледно натроение и най-вече - с мисълта, че трябва да си сваля коледна приказка! Не филм, а приказка! (или анимация) Защото във филмите, дори и коледните, се съдържа минимум частица от човешката гадост, докато в коледните приказки и анимационните филми това липсва! Там има само невинност и истинска радост!
Пуснах си замунда и си свалих едно филмче, за някакви еленчета и сега с брат ми ще го гледаме (имам по-малък брат, на който със сигурност ще му хареса едно такова филмче :)) ). Разтърсих се обаче за Коледа и в чичко Гугъл и той ми показа пътя към youtube. Там намерих едно страхотно изпълнение на песента Тиха нощ, свята нощ и смятам да го споделя с вас!



Мисля, че певицата е Деси Слава, но не съм сигурен. Все пак - браво и на певицата и на мъничетата, които пеят с нея! Именно ТЕ успяха да събудят Коледа и КОЛЕДНОТО НАСТРОЕНИЕ в мен!!! Благодаря ви хора!!


Още веднъж - не забравяйте магията на Коледните празници и нашето мото - "На Коледа СТАВАТ чудеса!" . Изразете обичта си към някого, сега е момента! Точно сега, когато сърцата на всички са отворени !

Дари човече с топла прегръдка по Коледа и бъди сигурно, че то ще отвърне на чувствата ти! Човечетата Ви желаят весели Коледни празници и много щастливи мигове със семейството, приятелите и любимите хора! Обичайте се! И дарете поне едно човече с прегръдка по Коледните празници!

Моята прегръдка е за Слави, макар и от разстояние, аз те прегръщам! Знай, че винаги ще съм с теб, човече...

Весели празници!

koledno kotence







Първия Български Бутон за споделяне



In:

Да вкусиш провала...

Какво ли ме подтикна да пиша точно по тая тема в това хубаво декемврийско утро?
Абе какво, какво... Какво ли може, освен самият провал? Че и ... какво ли му е хубавото на утрото? Вънка е студено - дърво и камък се пукат, две мечки се биеха вънка за родопско одеяло, двама пиянки ближеха ракия на клечка и един ескимос пробиваше дупка в леда на една локва да лови риба... Иначе казано - пълен.... Пардон! Пълно разочарование!

Имам един въпрос за вас (знам, че не много хора четат блогчето, но се надявам поне тия дето четат да отговорят... ако не си отговоря сам отново =| ) - невидимо и гадно, край теб се прокрадва, сто години не загива и самочувствието до земята ти срива, що е то? Разбира се, че това е провалът!

Има един лаф "от питане глава не боли" , но дали това важи и за "от Опитване глава не боли" ? Едва ли :) В повечето случаи 'опитването' и трупането на опит е доста дълъг и горчив процес. Но по-добре да го натрупаш макар и по горчив и гаден начин, защото би ти послужил добре за по-нататък. Според мен всеки се страхува от провала. Това е може би най-гадното нещо, което може да ти се случи и то винаги става, когато всичко на пръв поглед е перфектно, всичко е изпипано до последният детайл и тогава, точно тогава... Не ми се говори. Звуча сякаш за първи път се провалям, но това не е така. Това твърдение е на километри от истината. Провалял съм се много пъти и това винаги е било (в някаква степен; почти) фатално... или поне фатално за самочувствието ми! Има хора, които се провалят и се излагат без да спират, но те пак са си най-големите, за тях това е геройство, а фалшивото им самочувствие за поне петима като тях, продължава главоломно да расте ( за съжаление ) ... Това са хората от тип надувка-непоклатима. Какво да кажем за другите обаче? Какво да кажа за себе си например? Аз съм такъв, че ако ме питат колко ми е самочувствието обърнато в цифри от 1 до 10, аз казвам -1 (МИНУС единица). Доста често ме питат защо е така, но досега не съм дал отговор, а и как да дам като самият аз не знам? Може би това заслужава един грозноватичък пич като мен (кофти словосъчетание... не си пасват думите, ама какво да се прави - истината си е истина :[ ). Та при мен едното проваляне значи тотален срив (на иначе "голямото" ми самочувствие) - ако за известно време от минус единицата стигна до нулата, то най-малкият провал срива всичко и ето че отново съм на минус. А какво смятате може да ми срине самочувствието най-бързо и безотказно? Провал с... някоя мацка естествено :) (не че някога съм успявал! :D :D ). Може би точно поради тая причина съм развил рефлекс тип "анти-свалки" , но днес реших да се направя на смелчага :) Естествено провалът си нямаше друга работа и пак при мен дойде,ама нищо - нали сме си първи дружки ;) Макар за миг, макар с едно "не" всичко рухна. Явно ще трябва да почвам да строя наново...
Спирам да говоря на тая тема, че взе да ми писва, пък и ме кара да се замислям...

Сега слушам една песен, която е много, много хубава и поучителна в тоя случай. За това я споделям с вас :




Д2 и Део - Това сме ние


-Да се отучиш да мразиш!
Да се научиш да обичаш!
Да можеш да спираш!
Да можеш да тичаш!
Да можеш да плачеш!
Да можеш да се смееш!

-Млъквай и започвай да пейш!

-Да искаш да видиш!
Да можеш да чуваш!
Да можеш да дишаш
и да можеш да сънуваш!
Да можеш да летиш,
като цял живот си лазил
и силата си открил и запазил!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!

-В кой комикс си навлязъл тоя път?
Леле копеле, май пак си събут!
От самолета скачаш без парашут,
живота е бил като буре с барут!
Седиш в ъгъла и гледаш в една точка.
Отпусни се, чупи гипса, браточка!

//един ред, в който почти нищо не прихващам//
-Не бъди като .... комплекси, ..... , чупи гипса - човек си!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!

-Дупе, майна, авер, кестен!
Дали идваш или си местен?!
Няма значение копелета, майни,
aко сме там, за нас няма тайни!
Няма време за делене,
всички сме в отбора!
Като в "Шесто чувство",
виждам мъртви хора!
Копеле, всеки път се будя като в "Мементо"!
Аз кой съм? Уно моменто!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!


Една много готина песен. която те учи на много неща. На пръв поглед е само текст, но само за тези, които не могат да вникнат в него и да видят истината. А каква е тя? Всеки един ред от песента е едно предизвикателство към теб! "За да се отучиш да мразиш и да се научиш да обичаш" ти трябва да предизвикаш самия себе си и да започнеш да си блъскаш главата в "стената на проблемите" . Защото всеки един ред горе е породен от страх, отчаяние, провал... Ако искате да опитате всичко това, ако искате да се научите как да спирате, а после да тичате, как да плечете, а после да се смеете, то тогава вие трябва да бъдете готови да вкусите провала! И помнете, че докато вървите по своят път, дори и да сгрешите... ваш "е бил този ден!"



Ще използвам случая и да честитя рожденият ден на съседа! Днеска става на цели 21 години :D Ники да си жив и здрав и дано никога занапред да не усетиш провала... Cheers!

p.s
За разлика от Слави, когато мен ме мъчи нещо сядам и пиша, макар и да мисля за проблема цял ден после... Докато тя прави по-лошото - не си излива мъката, а в същото време продължава да мисли за проблема с дни наред! Славчо, айде де! Чакаме нещо от теб :)

In:

3 месеца от концерта на Tiesto

(Бях обещал да напиша нещо за "the road to Tiësto" , но тъй като изпуснах първият месец след концерта, след това и вторият... Защо да не напиша нещо именно на 3тият?!)

Днес е 17 декември. Преди 3 месеца имаше един event, както е модерно вече да се нарича дадено събитие, един евънт, който беше очакван от едни и незабелязан от други. Това беше посещението на един DJ!. Незнайно защо това събитие не се раздуха, както се прави по принцип (дали от съобразителност, че техно бабите ще помъкнат внучетата да ги учат на "Кажи баба, dance 4 life" и по този начин скромният капацитет на зала "Фестивална" ще се окаже крайно недостатъчен или по някаква друга причина - не зная). На 17 септември 2008 година DJ Tiesto беше в България! Той дойде в зала "Фестивална" , в София, за да зарадва своите фенове (или нечии други, както [сигурен съм] той самият е осъзнал малко по-късно...) . Лично аз очаквах този концерт от началото на май месец (тогава ми казаха, че Tiësto ще идва и първата мисъл, която избликна в плиткият ми ум беше "Отивам!") и в началото на мнение, че ще изпусна много, ако не отида, но после се оказа, че съм в криза с парите и така нататък... Все пак, първото нещо, което си купих с първата заплата беше билетчето за грандиозното събитие! Така вече бях сигурен, че дори и борсите в Токио да фалират аз пак ще отида на концерт! Лятото мина бързо и неусетно, идваше септември - първи, втори, трети, пети... Всеки следващ ден минаваше все по-бавно и по-бавно. Дали защото се усещаше носталгия, че трябва да спирам работа, дали заради смесените чувства, които се трупаха относно даскалото или пък заради концерта? Не знаех... И така дните минаваха докато не дойде 16ти септември. Сметнах за добре да си легна късно вечерта, за да стана по-късно сутринта (да не ме измъчва чакането). Наистина си легнах късно, но уви - станах рано.
Беше вече 17 септември! Концертът беше все по-близо с всяка изминала секунда. Събудих се към 8 сутринта. Времето беше кофти, даже доста - в Асеновград валеше дъжд. Малко след като се събудих и си пуснах компютъра, попитах една приятелка как е времето в София и разбрах, че и там вали - времето определено не беше на наша страна... Беше едва 9, а аз трябваше да съм на гарата чак в 11:50 ! Полудявах! Реших да напиша нещо в блога за концерта (всъщност исках да се изфукам :Р), но нищо не ми идваше на ум - постоянно пишех и триех! По едно време и двамата пичове, с които щях да ходя към София влязоха в скайп и още веднъж преговорихме сценария. След като оточнихме всичко, аз продължих да се мъча да напиша нещо! Не успях... Накрая казах "Майната му! Тръгвам!" и зарязах всичко - вече минаваше 11:20 ! Облякох се набързо и като видях как вали повиках такси. След 5 минути бях на гарата... За щастие там срещнах един съученик и с него си поговорихме, та времето мина бързичко.След малко влакът дойде, но от моите хора нямаше и следа... Притесних се и им се обадих, а те ми обясниха къде точно се намират в момента (бяха на около 10минути от гарата, а влакът тръгваше след 5!), помолих ги да побързат и се качих. Седнах на едно място и трескаво започнах да оглжедам минувачите - моите хора все още ги нямаше! Накрая, минута-две преди да тръгне влакът ги видях! Побързах да отворя вратата, за да не тръгне шибаната машина, че не ми се пътуваше сам... Качиха се и минутка по-късно влакът тръгна към Пловдив.
Във Филибето щяхме да сме най-късно в 12:30, а влакът за София тръгваше 50 минути по-късно (ако не се лъжа). Когато стигнахме в Пловдив си купихме билети за София и отскочихме до Била да си напазаруваме. Когато се върнахме влакът беше дошъл и отидохме да си намерим места (Ебати стамболийците! Едва си намерихме място от тия хора! Нали беше учебен ден и учениците от Стамболийски караха влака буквално да се издува... За 30те минути "прекарани" с всички тия непознати, се наслушах на простотии за един месец напред). След като обиколихме вагоните няколко пъти се "тупнахме" при една мадама (не че искахме да й пречим, ама иначе трябваше да стоим прави). След гара Стамболийски вече можеше спокойно да си намериш места, на които да легнеш! (докато преди минути, нямаше достатъчно въздух >.<). В началото беше доста скучно във влака - говорихме си разни тъпотии и слушахме една рекламка за концерта идваща от някакъв телефон...
Понеже пътувахме с пътническия влак и спирахме на всякакви гари и гарички, а на една от тях стана нещо доста интересно :
на една доста малка гаричка, разнебитена отсякъде (имам предвид, онова дето трябваше да играе ролята на билетна каса или иначе казано, мястото на което една добродушна лелка ти се пули иззад дупка пробита в голямо стъкло и ти взима стотинките, за които ти дава една бяло-синя хартийка, която се приема от кондуктора), се качи един пич, който беше достоен да носи приза 'ебати изпадналият българин!" - ръст среден, ала бала, с един пуловер, сякаш правен преди 20тина години, с едни панталонки, които са присъщи на туристите и най-необичайното - една плетена торба, от която се подаваше... котка! Да, точно така - котка! Изглежда ходещият приют за бълхи беше доста доволен от своята позиция и дори благоволи да поздрави своите поданици с един премрежен поглед!
"Изпадналият" седна срещу нас. Там вече се беше нагмездила една циганка с едно 2-3 годишно чаве. Оня пич я поздрави и седна, след което остави котката и всичкият багажлък, дето носеше. Носеше и от ония яките вафли, дето са големи и ги водят вафла-сладкиш или нещо такова. Най-чудното беше, че отчупи едно голямо парче на котката и цар Бълхарник III започна доволно да ръфа вафла с фъстъци!
Оставихме пича с котката и се опитахме да поспим, за да сме по-енергични вечерта, а и пътя беше доста дълъг и изморителен, така че... След време се появи и кондукторът - провери ни билетчетата (само дето ни разбута мама му стара, тъкмо се унасяхме в сладка... котешка дрямка ;] ), а после отиде до господарят на Котаракът в чиз.. ъъ чанта! Пича си подаде билета, а кондуктора му каза, че е невалиден (бил го заверил предварително, което било край фактически), след което (за изненада на всички) тоя пич взе да бръщолеви нещо на немски! А по-точно :
- Какво? Какво му е на билета?? Той е от Бургас за София, нали влакът е за София??
Кондукторът упорито му говореше на български и му каза, че трябва да доплати 4 лева. Немскоговорящият явно се усети, обаче изкара портфейл, в който нямаше пукната стотинка - само кредитни карти, нищо в кеш!
Като разбра кондуктора, че работата няма да стане си тръгна... После няколко пъти минаваше покрай чужденеца и все повтаряше "4 лева!!!" . На нас тримата ни стана доста интересен тоя чужденец и взехме да го обсъждаме. Малко по-късно, единият приятел се върна към дрямката, а другият гледаше пейзажите през прозореца. Аз обаче продължавах да гледам чужденеца, особено след като започна да обяснява на циганката до него, че е швейцарец и че семейството му живеело еди си къде от 500 години :D Тая циганка хал хабер, а аз се пръсках от смях :P . Пича й обясняваше на немски, на френски... Само да знаеше, че тая и български не разбира , ха-ха-ха! При поредното посещение на кондуктора не издържах и казах на немеца, че билетът му е невалиден и трябва да доплати още 4 лева. Той взе да ми се обяснява, че билетът му е за отиване и връщане и би трябвало да важи 30 дни. Обясних му какво е положението, слушайки суфлиращият ми кондуктор (по едно време ми стана много смешно, защото тоя пич дето се беше отдал на дрямка се събуди и се очуди "Ама ти говориш немски ли бе?" много смешно ми стана тогава :D). Обясних после и на кондуктора каква е работата - че тоя пари няма и няма как да даде. А ние да дадем вместо него си беше чистият абсурд! Кондукторът вече се отказа. А немеца взе че ме заговори... Започна се един разговор, който не ми беше особено приятен, тъй като не знаех добре немския и не исках да се излагам, но е доста хубаво да си в чужда държава и някой да говори твоят език... След малък разговор на немски, помолих чужденеца да преминем към английският, ако може да говори и минахме на английски. След малко разбрах, че това е един Швейцарски професор, пич с 3 висши образования, който знае 7 езика, учи 8ми (българският), има тур операторска фирма тук и е голям природолюбител. Доста си поговорихме с него за България, за положението тук, за красивите жени, за красивата природа... Разбрах, че като цяло България му харесва и смята да остане тук да живее. Времето минаваше бавно, разговорът се влачеше... в 17:30 влакът влезе в пределите на централна гара София. Разделихме се с швейцареца (получих визитка от него и смятам да му честитя празниците тия дни) и потеглихме напред към изхода. Оттам започна истинското шоу! Трябваше да намерим едно момиче. GPS-a на N95-то ни изостави още на входа на гарата (в смисъл, че първо зареждаше бавно, а после не можахме да се ориентираме :Р) и прибегнахме до по-сигурният метод - на листче написано на кой рейс да се качим и на коя спирка точно да слезем! :D Оттам чакахме рейсове, та дупчихме билетчета, та брояхме спирки! Смях! След доста лутане и използване на GPS-а , след като установихме, че не GPS-а а нашите тикви не работят, попитахме един човек как да стигнем до уреченето място, пича ни насочи и след 10 минути бяхме там! Намерихме момичето, а то ни заведе до Фестивална :)
Беше към 20 часа и малко, когато стигнахме до залата и отидохме на входа да чакаме - ВИП входа и входа за нормалните лунгури бяха различни и така ние трябваше да чакаме доста време, тъй като началото беше обявено за 22:00 ! Беше студено... Ние бяхме с тънки, летни дрехи и вече измръзвахме, тъй като бяхме обикаляли доста. Разходихме се малко из тълпата, направихме си няколко снимки на местопрестъплението и започнахме да чакаме. Времето минаваше адски бавно! Към 21:30 от залата започнаха да се чуват звуците на партито и тълпата започна да полудява! Аз лично, бях вече почти вкочанен от студ, а при вида на ентустиастите по къси ръкави и летни ризи просто умирах! (при положение че беше сигурно 2-3 градуса, най-много 5-6, имаше хора с къси ръкави и шорти, аааа!!!!). Тълпата започна да скандира "Tiesto, Tiesto" , но все още не ни пускаха... Последните минути до 22:00 едва дочакахме! За наше огромно съжалание обаче, дори след като мина 22:00, пак не ни пуснаха... Продължихме да се кефим на мощният звук, който разтърсваше залата и накрая доживяхме момента - започнаха да пускат! Беше към 22:30-35, дори може би малко по-късно. Докато влезем вътре минахме в 11тият час. Оттам бързо в залата, надявайки се, че ще бъде топло, обаче - изненада!!! ВИП входът беше ОТВОРЕН и оттам влизаше студено и ние пак си мръзнахме... Имаше подгрявка с хаус, публиката вече полудяваше от кеф, а ние тримцата седнахме на една пейка и зачакахме. Tiesto трябваше да излезе точно в 12! Докато се възмущавахме как може да подгряват trance DJ с house, излезе Ida Corr и изпя Let me think about it (мен това ме изкефи;) но озвучението беше скромно за гласовите възможности на тая пичка). Последните минути пред 12 едва изтърпяхме! Светлините изгаснаха и... НИЩО! Веселин някой си (извинявам се, не му знам името) продължаваше да пуска хаус и да ни краде от времето >.< . След 20тина минути обаче... Осветлението бе спряно, музиката спря, светна един прожектор над Веселинчо и той посочи към големият пулт! ТОВА БЕШЕ ТОЙ!!!!! Най-накрая !!!! Дойде това, което очаквахме с месеци и заради което мръзнахме близо 3 часа вънка на студа (само пред Фестивална, разкарването от централна гара до там не се брои!). Tiesto влезе и застана зад пулта... Публиката полудя, след което музиката започна! Веднага се насочихме към тълпата, за да се присъединим и да диско денсим (не съм по танците, ама бива ли да седна и да слушам 4 часов сет на пейката? :D)... Започна един страшен сет! Почти 4 часа музика до дупка! Естествено, аз като не много голям фен на Tiesto, не бях запознат с едно 50% от песните, които пусна, но всичките ми харесаха като цяло ;) Естетсвено все пак - Break my fall, Just be, Dance 4 life и още няколко ( чието име не знам, просто ги имам на сетове ) ми бяха познати и се изкъртих на тях! Даже пях! :D
Концерта като цяло беше много як - що-годе добро озвучаване, добри визуални ефекти - видео стената зад диджея ни забавляваше постоянно - с различни визуализации, с клипове на песни, с призиви "да направим малко шум" и така нататък :) На няколко пъти (бая си бяха май) на видео стената се изписваха трите реда един след друг :

SOFIA

LET ME HEAR YOU

MAKE SOME NOISE

И публиката, естетсвено, полудява и почва да вика както откачена :D ( и аз в т'ва число :D ). По средата на концерта Tiesto спря музиката и загаси лампичките :Р и никаква реакция... Публиката реагира светкавично и след като го надъха с "WE WANT MORE" той пусна музиката отново ;)) Към края вече започнаха да се появяват имената на градове, в които е бил или предстои да бъде за In Search of Sunrise Tour 2008. Видяхме 26323235325 града, които се сменяха постоянно, а накрая остана нашата скромна София :) В самият край на концерта (нещо което въобще не съм очаквал,а и кой друг би?), пича взе, че си изключи слушалките, подписа ги и ги хвърли в публиката!!! След което помаха са сбогом и си тръгна... Скандирахме името му няколко минути и се изнесохме да подишаме чист въздух. Погледнахме часовниците си - беше 4:12... Афтърпартито се водеше от някаква хаус диджейка, т.е ние директно го пропускахме! Излязохме от залата, сбогувахме се с другите транс фенове (с тия дето от форумите) и си тръгнахме. Опитахме да хванем такси ама йок - всичко живо заето! Накрая спря един и като му казахме, че отиваме до Подуене каза "Скачайте, ама ви взимам петак до там" - явно е било много, но нас това не ни интересуваше :) И без това нито знаехме пътя, нито ни се мръзнеше повече, нито можехме да си хванем друго такси! Качихме се и след 5 минути бяхме на гара Подуене. (знаете ли историята за Подуене? :D В края ще я напиша). Беше вече 5 и нещо сутринта. Купихме си билети (най-ранният влак беше 6:42 или нещо такова) и едва дочакахме да дойде... Имаше и други фенове, които пътуваха за Стара Загора и за къде ли не още :) Дойде влакът в уреченият час и се качихме... Спряхме на една гара да хапнем и после аз ударих една дрямка, за другите не знам. Събудиха ме малко преди Пловдив. Оттам си хванахме рейса за Асеновград и в 11 и нещо пак си бяхме в Асеновград! За 24 часа толкова неща ни се случиха че.... :D
Оттам уж щях да ходя да спя, ама друг път! То след такъв екшън спи ли се? :D Оттам директно на училище (бях втора смяна) и трансиран разказвах за якия концерт :) Ушите ми бучаха до късният следобед...

Сега, 3 месеца по-късно, остават само хубавите спомени и надеждата, че Tiesto пак ще дойде след 1-2 години и пак ще идем да му се порадваме :)


Какво не ми хареса? Простата тълпа! Докато чакахме отвън да влезем слушам едни до нас - звънят на няк'ва шматка :
- Алоооооо Миме къде си уеееее?? Как ше си у вас бе? Що не дойде, нали си много голяма ХАУС МАНИАЧКА?

АЛООООООООО ОЛАНКОООООООЛУ!!!! Tiesto е trance DJ от доста време насам!

Като влязохме после - всички се разцепваха на хаус музиката, пък уж са дошли да слушат транс... Неразбран остава народният простак...

А сега последно - историята за Подуеньее :D

.... И като се разкрачил Крали Марко и с единия си крак стъпнал на Стара планина, пък с другия върху Родопите и като се провикнал - "Еееееееееей, селяниииии, кое е това село под хуя ми?" и тъй го кръстили Подуене :D

Хайде лека нощ че главата ме боли адски много.. А иначе за Tiesto остава хубавият спомен :)

P.S
Ето ви два линка (на тия дето са имали нерви да прочетат всичко :D)

Първият е моето кратко описание на концерта на същият ден (тъй като почна след 12, си беше 18ти вече :D) Ето тук пише как Tiesto разби България!

А ето и всичко много накратко през погледа на един от спътниците ми - Tiesto @ Festivalna Hall, Sofia, Bulgaria - 17.09.2008 . Тук ще намерите и малко снимки от събитието! А и като цяло това е блог за ТРАНС музика, така че феновете могат да му се накефят ;)

In:

Путиланско царство

Драги подлизурко,

да ти еба майката! Пак ме преебаваш, пък уж сме от една партия... Както и да е! Пращам ти хабер от наше село, та да знаеш как е, що е.

Нали помниш Румбата овчаря, оня бе - ахмакът. Та той уж ахмак, ахмак ама най-сербес излезе, от мен да знайш! По-хитър от повечето видни селски аристократи излезе, излъга ги - знаеш, оня прост, ама и народа прост - и сега (навярно вяра няма да ми фанеш), кмет е на селото! Сега пасе не ония, ами тия овци, сиреч хората. Бил интелектуалец (май така беше думата), бил чел много демек! Само аз и ти май знаем какво е чел, ама въпреки, че четеше как става, пак не можеше да си направи хубаво вино серсемина, ха-ха-ха! Та, вее си байряка сега Румбата, лунгурина с лунгурин, па харчи селските пари само за него си и за булка овчаровица. И тия от селото страдат, ли страдат - "Многострадална Геновева" по истински случай ти казвам! Такси всевъзможни и измислени взе да събира и глад е сега. Взеха да крадат всички, кой квото награби - на комшията му откраднаха няколко овце и агнета, на Ставри му разбиха магазинчето, а на Генади, горкия, ракията му вдигнаха!! Честна дума ти казвам! Иначе скоро се бяха оплакали от лъжливото овчарче, май някой негов човек от кметството го беше издал, та дойдоха на проверка, ама нали ги знаеш нашите - почерпиха се и сега пак му е рахат!
Царя знаеш, върна се от страната на портококалите, даже ти май си беше у нашенско като стана тази поразия? Ама той като цар какво може да направи, при тая демокрация? Взе си полята и лозята и си дреме сега в двореца и му е добре... Даскала разправя, че бил по-зле и от цар Петър и даже от оня -забравих му името- дето бил предател за христиените, та баща му го ослепил за има-няма време. Само се чудя кой е тоя цар Петър, някакъв роднина ли е на сегашният, не зная! Минчо разправя, че бил брат на цар Киро, ама мен ме съмнява тая работа. Та, сегашният цар май е ударил кьоравото, че баща му е умрял, та граби с пълни шепи, оти няма кой да го ослепи и да го катурне от царският престол като оня другия. Само разправят, че зет му бил някаква кокона-муньос , що ще рече туй не зная, ама дано като се гътне дъртия да не даде короната на зетя, оти щом е кокона (първата дума я разбрах поне), може да ни накара сички с костюми да ходим, сякаш сме на погребение! Сал дрипите и галошите си знаем ние, не можем да сме важни и наконтени като големците.
Ваньо циганина помниш ли? Той изкара едно кметство още ти като си беше тука. Циганина си остава циганин - още се бута там и все шари налево-надесно с тия очи и гледа къде, какво да открадне. Не наяде се тая гад мръсна! Ама мангала си е мангал - когато да го утрепеш все си закъснял!
Тука има един, дето уж е стар, ама аз скоро чух за него (знаеш политиката не ме вълнува, ама като се напият Минчо и Генади и все потфащат тая тема и всички останали ревем с цяло гърло и им пригласяме сякаш знаем какво говорим, ама карай) викат бил известен с многобройната си челяд - като идело време за избори и от турско 50тина хиляди челяд идвали за него да гласуват. Сигур не всичките са негови, щото не виждам как може да ги изхрани. Той и Минчо така разправя, ама Генади се противи, щото мъжът на ден можел от 100 до 1200 деца да прави, та какво ми било 50 000. Абе пиянски истории и мишления, какво да ти кажа! Та тоя, имал некаква партия, казвала се ДУПИСЕ, та чух, че искал да сменя името на нашенско и да го прави - дуписарско царство или в краен случай - дупедавско царство. Та поради тая причина трепереме всички да не склонят наште, оти не знаем после какви ше ги дървиме! Много сме се притеснили, че наште - знаеш - лесно склоняват мама им стара! Те всичките са като кучета и като им хвърлят кокала и ще се изпотрепят за него, пък оня дето го е хвърлил, ръфа месото отстрани и се хили и сеир за безпари гледа! Та, казват, че дуписарския имал много пара - чааак от оттатък океанът му ги вливали, от Анадола, от Диарбекир май... За второто особено, няма да се очудя, та нали там са ни мъчили 500 години, та сега да няма да искат да ни мъчат пак? Абсурд! Майната му! Дано нашите псета да не се навият и да ни сменят, щото те ако искат да са дупедавци, ний не щем! Та, чини ми се, че патаклама голяма ще става, ама кога - сам не зная. Само се надявам ние да надвием и да вземем да турим малко по-сербес и по-хитри да ни разпределят парите, та да я караме по-леко, че така се нетърпи!
Последната мода (нали тъй наричат из градско новоситите?) е за русначето, на братушката военния - внука. Та той, ако го помниш, дето беше едно такова, все ревеше и все го бъхтяха и му се подиграваха, сега се върна от градско и вече станал голяма работа. Важна клечка бил вече и той, така разправят клюкарите начело с Шошо Жълтия (на него вече му викаме Жълтия, щото само слухти и дрънка глупости! Като жълт вестник е да еба майка му да еба! За мене знаеш ли какво разправял? Че съм имал вземане-даване с на Кольо малката чужбина жена му... Само да ми се вясне пред очите, ще му скъсам главичката на Шошо!). Та и русначето дойде, хъката-мъката и влезе и той в кметството без проблеми...
Та така вече няколко години русначето, оня анадолския и царя диктуват що ще става в наше село. Пък да отвлича вниманието на хората и да говори вместо тристранният пакт (хе-хе, това с пакта е по моя идея!) взеха селският глашатай - Жоро Първака. Всеки дърпа чергата към него и положението стигна до там, че вече се не трае! Догодина щяли пак избор да правят, ама ми се струва, че пак някакви мекерета като тия ще да изберат и то струва ми се, поради липса на свестни...
Чух че по румънско било по-добре и смятам и аз като хъшовете, да ходя там да си диря късмета там. Па дано да търсят гурбетчии, та да не живеем баш в мизерия и там.

Мисля че това е. Заключвам тъй - няма ги момците, няма ги храбреците - де що се обърнеш - все женско ще видиш... Че даже и всички в кметството, и в училището, и където и да е - все са такива! Та ето за туй, сами прекръщаваме се ний! Хабер и много здраве имаш от нашето Путиланско царство! (като гледам и дупедавско не е лоша идея май-май)

Твой верен другар и съселянин (ама преебеш ли ме пак ще дойда в сръбско при тебе и ще те утрепя мама ти мръсна!) :

Ганчо

Послепис :
Само дядо поп продължава да си хапва шунка по време на пости и май-май си е най-добре от цялото село!

In:

Самотата - богатството, от което всички бягаме!

Беше преди няколко дни. Беше тъмно, вече минаваше 20:00 часа. Криволичех си весело по тъмните и глухи улички, носейки старата видео карта на един приятел, за да я сложа на моята щайга. Вървях и си тананиках песничката, която телефона така нежно ми пееше на ушенце. Такива моменти, макар и често срещани и на пръв поглед обикновени, са доста сантиментални за мен - тъмно е, вървя самичък, светлината на няколко улични лампи - къде по-силни, къде по-слаби - осветяват пустите улички, над мен - безброй звезди и последно, но не по важност - вятъра! Вечерникът, без който Асеновград не може...
Винаги съм се радвал на такива моменти, в които вървя самичък и ме брули вятър, но той по-скоро ме гали, отколкото брули, защото аз го обичам.

Та, като се прибирах към вкъщи през оная вечер, си мислех как е време вече да напиша нещичко за блога, защото отдавна не го бях правил, а и чувствах, че Слави е на крачка да ми се разсърди за това, че само тя пише напоследък. Вървейки и мислейки за блога и за това какво ще пиша (имах нещо в предвид, обаче го забравих вече), изведнъж ми проблесна нещо - спомних си, че някой беше казал, че самотата е ценност, богатство.

"Самотата е ценност... Самотата е богатство.. Нещо такова беше, но това няма значение! Каква ти ценност и какво ти богатсво е това, от което всички бягат?? Не разбирам..."

Оставаше малко до вкъщи, т.е, малко време имах да мисля (тъй като вкъщи е лудница и брат ми ме побърква), но като цяло не успях да измисля нищо. Не ми и остана време да седна, за да пиша в блога. Сега обаче седя и слушайки музика, се замислям отново - защо наричат самотата богатство, след като тя почти винаги е с нас и всеки бяга от нея?
Не съм чул някой да бяга от богатство! Значи тя не е такова? Или пък е? Ако е богатство, в какво се крие то? Едва ли нещо нематериално може да изкара нещо материално, така че, едва ли нейното богатство се крие в разноцветните хартийки с ония чичковци и хубави цифрички, които ние най-галено наричаме болестта на народа или иначе казано - парите.
Ако се замисли човек, самотата наистина е ценност в някои случаи - ако трябва да избирате между това да сте сами и да сте в компанията, която ви е неприятна, кое бихте избрали? Защо? Няма ли тогава самотата да ви се стори като Божи дар?
Естествено, всичко в големи дози писва или убива, така че самота в големи дози звучи доста скучно, а понякога дори - убийствено!

Ако обаче, сте свикнали със самотата, като мен, едва ли тя ще ви прави впечатление :) Дори, много внимание ще започне да ви дразни. Самотата понасят трудно, само ония, дето никога не са били сами, но рано или късно и те се принуждават да свикнат и да се оставят на Нейно Величество да ги прегърне в голямата си студена и неприятна прегръдка...

Смятам да оставя това така, макар и недовършено. Мисля, че всеки един от нас, сам трябва да реши какво е самотата, какво не е и какво никога няма да бъде!

Самотата - богатството, от което всички бягат....



Първия Български Бутон за споделяне



In:

4 години в Skype

Преди малко се ровихчках в старата си поща, за да намеря паролата на icq-то, че беше някаква автоматична и изкелефенчена и докато разглеждах писмата от далечната 2004та година, попаднах на едно заглавие, което ме накара да се усмихна :

"Welcome to Skype" , а датата - 27.11.2004 година.

Днес, по ирония на съдбата, също е 27 ноември... Не знам какво е било тогава, в какво настроение съм бил, докато съм се регистрирвал и т.н, само си спомням, че всичко, което напишех за ник беше вече заето и накрая ядосан, написах първата глупост, която ми дойде на акъла, за която щях адски да се очудя, ако е вече регистрирана и така, секунди по-късно вече имах скайп ник :D

Та, връщаме се в днешно време и... След като открих писмото и се усмихнах, първата ми работа след това беше да го прочета. Виждам, че в писмото има картинки, но нали mail.bg ги блокира по принцип, та трябва да цъкнеш на един линк, за да може червените квадрати да се превърнат в шарени картинки. Цъкам аз и... нищо! Отварям директният линк и чета :

"Cannot complete action, this mailing is no longer available."

Тук се усмихвам за втори път и чак тогава си давам сметка колко много време е минало наистина - та това са цели 4 години! Сигурно съм бил 1.40 висок, ха-ха, няма значение.
След като видях, че картинките ги няма започнах да чета писмото :

"Skype

Free Internet telephony that just works.

We are sending you this email to p*p*i*o@mail.bg, because when you registered with Skype you told us you would like to hear from us. We want to let you know what’s going on with Skype, but we don’t want to do that if you don’t want us to. So please let us know if you want us to stop sending these emails to you, and you will never hear from us again. We promise.
Hello.

Welcome to Skype.

We all want to say hello and thank you for downloading Skype. We think you are going to really enjoy using it, but before you make your first call, there are one or two things we want to share with you. ..."


Трета усмивка, колко са били точни в началото ;) Готино, нали? :) Точно в такива моменти, човек си дава сметка колко много е преживял за този период от време. Сещам се как точно тогава бях едно доста заядливо и смотано хлапе и как лека-полека живота започна яко да ме разтърсва и да ме превръща в човек...
Колко ли време в чат съм прекарал в Skype за тези 4 години? С колко ли хора съм се запознал? С колко от тях все още поддържам връзка и с кои не си пишем вече или пък сме скарани? Това са основните въпроси, които изплуват в главата ми в момента. Ще ми се да можех да си отговоря, но съм сигурен, че ако започна да изброявам имена, със сигурност ще пропусна доста, така че май е по-добре въобще да не започвам. Май ще е по-добре да се задоволя със сегашните си 200 човека, половината от които дори не познавам, а с 1/4 дори не съм си писал едно "здравей" , но така е - като смесиш семейство и приятели с бизнес контактите и тия, с които имаш общи страсти (футбол, туй-онуй).
Предпочитам да се радвам на тия, с които в момента съм в прекрасно отношение и се забавлявам, когато си чатя с тях, а не да мисля за миналото :)

Имам едно въпросче към вас - обичате ли да четете хронологията си? :D Защото аз обожавам да го правя :D В самото начало, интернета ми беше доста проблемен и когато спираше - спираше с часове (а това се случваше честичко) и тогава, спомням си, любимото ми занимание беше да чета хронологията с някого и да се смея на дивотиите, които сме ръсили. Все още обичам да чета хронологията и когато се ровичкам в нея, за да намеря нещо, което ми трябва (сайтове, или друга информация) неволно се зачитам и отива поне един час :D Скоро обаче преинсталирах операционните системи и не ми остана нищо :) Доста съжелявам, тъй като имах близо 20 месеца history, но какво да се прави :)
А иначе, най-комичното беше, че щях да си я запазя, копирах файловете и щях да ги сложа на флаш памет, но... но :)

4 години в Skype... Чувствам се като олимпиец, ха ха ха... А вие помните ли от колко време сте Скайпъри? :D



Първия Български Бутон за споделяне



In:

Съвестта - фабричният дефект на 21 век

Беше първата третина на 7 вечерта... Отегчен до скука, чакайки да бие спасителният звънец, си драсках по чина... Нарисувах една кратуна, после очи, "Без уста!"- си помислих. Нарисувах човече (не ме разбирайте погрешно - не мога да рисувам добре :D), но не му сложих уста. Получи се ето това :


кликнете, за да я уголемите


Като че ли нарочно човечето остана без уста... "Човече без уста, което те гледа и ти маха... Хм... Ясно :)". Направих едно балонче, като тези от комиксите над главата му и там написах "

"He has no mouth, like you should have no doubts"

Отстрани се появи надписа "Това е твоята съвест", а след минута под човечето пишеше :

"Тя ти говори, ала не с уста.
Ти я чуваш, ала не с уши.
Довери й се!
"

Хареса ми като цяло и реших да го споделя с вас, заедно с малко мисли...
Пръв вътрешният глас чува Аристотел и го нарича Демон. Доста странно име й е дал, не мислите ли? Но пък за онези времена е било нормално - да чуеш нещо, което не можеш да видиш, да пипнеш, да обясниш... Демон!
По-късно (не знам кой) се въвежда думата съвест и днес, когато съвестта се смята за фабричен дефект, ние все още използваме тази дума. Но какво всъщност е съвестта? До ден днешен тя си остава скрита в нас и не можем да я видим или да я пипнем (единственият, който виждаше своята съвест и въпреки това не я слушаше беше Пинокио :D).

Съвестта това е вътрешният глас, който ни води. Често наричана интуиция или шесто чувство, съвестта е тази, която ни диктува кое е грешно и кое правилно, как да постъпим и как не трябва да постъпваме. Естествено не всеки е снабден с такава джаджа 'съвест' , точно за това казах, че тя е фабричният дефект на днешното време. Само не знам в кое е дефекта - в наличието или отсъствието на въпросната съвест... Мисля че според днешните разбирания, би трябвало да е първото, защото за да оцелеете в този свят трябва да направите следното - да вземете 2 празни листа и на единият да напишете "добродетели", а на другият "недостатъци, пороци" и когато извадите вашите добродетели и недостатъци... Тогава просто трябва да им размените местата и така вече можете да оцелеете!

Честният е наричан глупав!
Добрият - безумец!
Нормалният, човечният, благородният - луд!


В що за свят живеем по дяволите...
Честно казано аз ще продължавам по стария начин - честен и добър, пък да става каквото ще!
Чао засега и не забравяйте човечето, което ви гледа и ви маха и въпреки, че няма уста - ви говори! Заслушайте се в думите му поне за миг и тогва може би... Не.. Както ми казаха вчера "Няма да промениш света" ...
И последно - помнете, че демоните сме самите ние, а не нашата съвест...



Първия Български Бутон за споделяне



In:

Свобода!!!

Знаехте ли за кампанията "Свобода,а не страх!" ??
До днес сутринта, до преди 5 минути, аз не знаех за нея.. Но видях линк в Свежо и прочетох за какво става въпрос...
Е.. Знаете ли че евродепутатите искат да гласуват закон, който ТОТАЛНО да ни ограничи в интернет?? Да подслушват Skype, дори да го спрат!!
Нещастниците искат да гласуват закон, който да ограничи или дори СПРЕ P2P (Peer to Peer) !!! А това на пръв поглед ще значи - без Skype, без торенти....
ОЩЕ - само опълномощени лица ще решават кой сайт да се публикува в нет пространството и кой не... Кой файл е законен и кой не... Пълни олигофрени!!!

Несъзнавайки че техните деца също се противят на това евродепутатите са на път да направят още една фатална грешка.. Аз съм сигурен, че дори и този закон да се приеме (което НЯМА да стане) все ще се намери начин да оцелеем.... Защото интернет обществото е ОГРОМНО!!

Включете се в инициативата !! СВОБОДА!!

Първия Български Бутон за споделяне


In:

Първият учебен ден...

Първият учебен ден ... За единадесети пореден път ми се случи това нещо... И за разлика от всеки предишен път.. Този път не ми пукаше особено :)
Така като гледам, моята колежка наистина е изпратила лятото по доста кофти начин... При мен нямаше нищо такова - вчера цял ден спах в очакване да ме извикат на работа (за последно), но това не стана... Заради бурята тока гаснеше няколко пъти, а при първият ми се изключи LAN картата и нямах интернет няколко часа... Доста се изнервих, но след като тока спря още 2-3 пъти установих, че LAN картата пак работи, а интернета си е пушка... Та общо взето ядове и сън - никаква носталгия.

Иначе относно училището - още от седмица насам се надъхвах за този ден и като цяло днес бях зареден с положителна енергия и доста готино настроение. Всичко мина като по вода - събрахме се една част от класа (в интерес на истината за 3 години само веднъж сме се събирали целият клас, но пък сме 27 човкеа ;) ), видяхме се, посмяхме се, информирахме се за утре - и всеки по пътя си...
Тръгнахме една групичка уж за центъра (Асеновградския), а то стана така че след час бях с друга група на влака за Пловдив :D

Имаше доста емоции днес, но както винаги имаше и разочарование и лееееееееека горчивина, създадени от една или друга ситуации..

Общо взето денят мина добре! Всичко беше горе-долу като очакваното, че дори и по-добре ;) Сега остава само да ми донесат телефона и всичко ще бъде 6+!!

Скоро се очаква да завали, така че мога да се отдам на една дрямка (едно от нещата, които ми липсваха цяло лято:)).

Колежке.. ? ;]