In:

Самотата - богатството, от което всички бягаме!

Беше преди няколко дни. Беше тъмно, вече минаваше 20:00 часа. Криволичех си весело по тъмните и глухи улички, носейки старата видео карта на един приятел, за да я сложа на моята щайга. Вървях и си тананиках песничката, която телефона така нежно ми пееше на ушенце. Такива моменти, макар и често срещани и на пръв поглед обикновени, са доста сантиментални за мен - тъмно е, вървя самичък, светлината на няколко улични лампи - къде по-силни, къде по-слаби - осветяват пустите улички, над мен - безброй звезди и последно, но не по важност - вятъра! Вечерникът, без който Асеновград не може...
Винаги съм се радвал на такива моменти, в които вървя самичък и ме брули вятър, но той по-скоро ме гали, отколкото брули, защото аз го обичам.

Та, като се прибирах към вкъщи през оная вечер, си мислех как е време вече да напиша нещичко за блога, защото отдавна не го бях правил, а и чувствах, че Слави е на крачка да ми се разсърди за това, че само тя пише напоследък. Вървейки и мислейки за блога и за това какво ще пиша (имах нещо в предвид, обаче го забравих вече), изведнъж ми проблесна нещо - спомних си, че някой беше казал, че самотата е ценност, богатство.

"Самотата е ценност... Самотата е богатство.. Нещо такова беше, но това няма значение! Каква ти ценност и какво ти богатсво е това, от което всички бягат?? Не разбирам..."

Оставаше малко до вкъщи, т.е, малко време имах да мисля (тъй като вкъщи е лудница и брат ми ме побърква), но като цяло не успях да измисля нищо. Не ми и остана време да седна, за да пиша в блога. Сега обаче седя и слушайки музика, се замислям отново - защо наричат самотата богатство, след като тя почти винаги е с нас и всеки бяга от нея?
Не съм чул някой да бяга от богатство! Значи тя не е такова? Или пък е? Ако е богатство, в какво се крие то? Едва ли нещо нематериално може да изкара нещо материално, така че, едва ли нейното богатство се крие в разноцветните хартийки с ония чичковци и хубави цифрички, които ние най-галено наричаме болестта на народа или иначе казано - парите.
Ако се замисли човек, самотата наистина е ценност в някои случаи - ако трябва да избирате между това да сте сами и да сте в компанията, която ви е неприятна, кое бихте избрали? Защо? Няма ли тогава самотата да ви се стори като Божи дар?
Естествено, всичко в големи дози писва или убива, така че самота в големи дози звучи доста скучно, а понякога дори - убийствено!

Ако обаче, сте свикнали със самотата, като мен, едва ли тя ще ви прави впечатление :) Дори, много внимание ще започне да ви дразни. Самотата понасят трудно, само ония, дето никога не са били сами, но рано или късно и те се принуждават да свикнат и да се оставят на Нейно Величество да ги прегърне в голямата си студена и неприятна прегръдка...

Смятам да оставя това така, макар и недовършено. Мисля, че всеки един от нас, сам трябва да реши какво е самотата, какво не е и какво никога няма да бъде!

Самотата - богатството, от което всички бягат....



Първия Български Бутон за споделяне



In:

4 години в Skype

Преди малко се ровихчках в старата си поща, за да намеря паролата на icq-то, че беше някаква автоматична и изкелефенчена и докато разглеждах писмата от далечната 2004та година, попаднах на едно заглавие, което ме накара да се усмихна :

"Welcome to Skype" , а датата - 27.11.2004 година.

Днес, по ирония на съдбата, също е 27 ноември... Не знам какво е било тогава, в какво настроение съм бил, докато съм се регистрирвал и т.н, само си спомням, че всичко, което напишех за ник беше вече заето и накрая ядосан, написах първата глупост, която ми дойде на акъла, за която щях адски да се очудя, ако е вече регистрирана и така, секунди по-късно вече имах скайп ник :D

Та, връщаме се в днешно време и... След като открих писмото и се усмихнах, първата ми работа след това беше да го прочета. Виждам, че в писмото има картинки, но нали mail.bg ги блокира по принцип, та трябва да цъкнеш на един линк, за да може червените квадрати да се превърнат в шарени картинки. Цъкам аз и... нищо! Отварям директният линк и чета :

"Cannot complete action, this mailing is no longer available."

Тук се усмихвам за втори път и чак тогава си давам сметка колко много време е минало наистина - та това са цели 4 години! Сигурно съм бил 1.40 висок, ха-ха, няма значение.
След като видях, че картинките ги няма започнах да чета писмото :

"Skype

Free Internet telephony that just works.

We are sending you this email to p*p*i*o@mail.bg, because when you registered with Skype you told us you would like to hear from us. We want to let you know what’s going on with Skype, but we don’t want to do that if you don’t want us to. So please let us know if you want us to stop sending these emails to you, and you will never hear from us again. We promise.
Hello.

Welcome to Skype.

We all want to say hello and thank you for downloading Skype. We think you are going to really enjoy using it, but before you make your first call, there are one or two things we want to share with you. ..."


Трета усмивка, колко са били точни в началото ;) Готино, нали? :) Точно в такива моменти, човек си дава сметка колко много е преживял за този период от време. Сещам се как точно тогава бях едно доста заядливо и смотано хлапе и как лека-полека живота започна яко да ме разтърсва и да ме превръща в човек...
Колко ли време в чат съм прекарал в Skype за тези 4 години? С колко ли хора съм се запознал? С колко от тях все още поддържам връзка и с кои не си пишем вече или пък сме скарани? Това са основните въпроси, които изплуват в главата ми в момента. Ще ми се да можех да си отговоря, но съм сигурен, че ако започна да изброявам имена, със сигурност ще пропусна доста, така че май е по-добре въобще да не започвам. Май ще е по-добре да се задоволя със сегашните си 200 човека, половината от които дори не познавам, а с 1/4 дори не съм си писал едно "здравей" , но така е - като смесиш семейство и приятели с бизнес контактите и тия, с които имаш общи страсти (футбол, туй-онуй).
Предпочитам да се радвам на тия, с които в момента съм в прекрасно отношение и се забавлявам, когато си чатя с тях, а не да мисля за миналото :)

Имам едно въпросче към вас - обичате ли да четете хронологията си? :D Защото аз обожавам да го правя :D В самото начало, интернета ми беше доста проблемен и когато спираше - спираше с часове (а това се случваше честичко) и тогава, спомням си, любимото ми занимание беше да чета хронологията с някого и да се смея на дивотиите, които сме ръсили. Все още обичам да чета хронологията и когато се ровичкам в нея, за да намеря нещо, което ми трябва (сайтове, или друга информация) неволно се зачитам и отива поне един час :D Скоро обаче преинсталирах операционните системи и не ми остана нищо :) Доста съжелявам, тъй като имах близо 20 месеца history, но какво да се прави :)
А иначе, най-комичното беше, че щях да си я запазя, копирах файловете и щях да ги сложа на флаш памет, но... но :)

4 години в Skype... Чувствам се като олимпиец, ха ха ха... А вие помните ли от колко време сте Скайпъри? :D



Първия Български Бутон за споделяне



In:

Съвестта - фабричният дефект на 21 век

Беше първата третина на 7 вечерта... Отегчен до скука, чакайки да бие спасителният звънец, си драсках по чина... Нарисувах една кратуна, после очи, "Без уста!"- си помислих. Нарисувах човече (не ме разбирайте погрешно - не мога да рисувам добре :D), но не му сложих уста. Получи се ето това :


кликнете, за да я уголемите


Като че ли нарочно човечето остана без уста... "Човече без уста, което те гледа и ти маха... Хм... Ясно :)". Направих едно балонче, като тези от комиксите над главата му и там написах "

"He has no mouth, like you should have no doubts"

Отстрани се появи надписа "Това е твоята съвест", а след минута под човечето пишеше :

"Тя ти говори, ала не с уста.
Ти я чуваш, ала не с уши.
Довери й се!
"

Хареса ми като цяло и реших да го споделя с вас, заедно с малко мисли...
Пръв вътрешният глас чува Аристотел и го нарича Демон. Доста странно име й е дал, не мислите ли? Но пък за онези времена е било нормално - да чуеш нещо, което не можеш да видиш, да пипнеш, да обясниш... Демон!
По-късно (не знам кой) се въвежда думата съвест и днес, когато съвестта се смята за фабричен дефект, ние все още използваме тази дума. Но какво всъщност е съвестта? До ден днешен тя си остава скрита в нас и не можем да я видим или да я пипнем (единственият, който виждаше своята съвест и въпреки това не я слушаше беше Пинокио :D).

Съвестта това е вътрешният глас, който ни води. Често наричана интуиция или шесто чувство, съвестта е тази, която ни диктува кое е грешно и кое правилно, как да постъпим и как не трябва да постъпваме. Естествено не всеки е снабден с такава джаджа 'съвест' , точно за това казах, че тя е фабричният дефект на днешното време. Само не знам в кое е дефекта - в наличието или отсъствието на въпросната съвест... Мисля че според днешните разбирания, би трябвало да е първото, защото за да оцелеете в този свят трябва да направите следното - да вземете 2 празни листа и на единият да напишете "добродетели", а на другият "недостатъци, пороци" и когато извадите вашите добродетели и недостатъци... Тогава просто трябва да им размените местата и така вече можете да оцелеете!

Честният е наричан глупав!
Добрият - безумец!
Нормалният, човечният, благородният - луд!


В що за свят живеем по дяволите...
Честно казано аз ще продължавам по стария начин - честен и добър, пък да става каквото ще!
Чао засега и не забравяйте човечето, което ви гледа и ви маха и въпреки, че няма уста - ви говори! Заслушайте се в думите му поне за миг и тогва може би... Не.. Както ми казаха вчера "Няма да промениш света" ...
И последно - помнете, че демоните сме самите ние, а не нашата съвест...



Първия Български Бутон за споделяне