Какво ли ме подтикна да пиша точно по тая тема в това хубаво декемврийско утро?
Абе какво, какво... Какво ли може, освен самият провал? Че и ... какво ли му е хубавото на утрото? Вънка е студено - дърво и камък се пукат, две мечки се биеха вънка за родопско одеяло, двама пиянки ближеха ракия на клечка и един ескимос пробиваше дупка в леда на една локва да лови риба... Иначе казано - пълен.... Пардон! Пълно разочарование!

Имам един въпрос за вас (знам, че не много хора четат блогчето, но се надявам поне тия дето четат да отговорят... ако не си отговоря сам отново =| ) - невидимо и гадно, край теб се прокрадва, сто години не загива и самочувствието до земята ти срива, що е то? Разбира се, че това е провалът!

Има един лаф "от питане глава не боли" , но дали това важи и за "от Опитване глава не боли" ? Едва ли :) В повечето случаи 'опитването' и трупането на опит е доста дълъг и горчив процес. Но по-добре да го натрупаш макар и по горчив и гаден начин, защото би ти послужил добре за по-нататък. Според мен всеки се страхува от провала. Това е може би най-гадното нещо, което може да ти се случи и то винаги става, когато всичко на пръв поглед е перфектно, всичко е изпипано до последният детайл и тогава, точно тогава... Не ми се говори. Звуча сякаш за първи път се провалям, но това не е така. Това твърдение е на километри от истината. Провалял съм се много пъти и това винаги е било (в някаква степен; почти) фатално... или поне фатално за самочувствието ми! Има хора, които се провалят и се излагат без да спират, но те пак са си най-големите, за тях това е геройство, а фалшивото им самочувствие за поне петима като тях, продължава главоломно да расте ( за съжаление ) ... Това са хората от тип надувка-непоклатима. Какво да кажем за другите обаче? Какво да кажа за себе си например? Аз съм такъв, че ако ме питат колко ми е самочувствието обърнато в цифри от 1 до 10, аз казвам -1 (МИНУС единица). Доста често ме питат защо е така, но досега не съм дал отговор, а и как да дам като самият аз не знам? Може би това заслужава един грозноватичък пич като мен (кофти словосъчетание... не си пасват думите, ама какво да се прави - истината си е истина :[ ). Та при мен едното проваляне значи тотален срив (на иначе "голямото" ми самочувствие) - ако за известно време от минус единицата стигна до нулата, то най-малкият провал срива всичко и ето че отново съм на минус. А какво смятате може да ми срине самочувствието най-бързо и безотказно? Провал с... някоя мацка естествено :) (не че някога съм успявал! :D :D ). Може би точно поради тая причина съм развил рефлекс тип "анти-свалки" , но днес реших да се направя на смелчага :) Естествено провалът си нямаше друга работа и пак при мен дойде,ама нищо - нали сме си първи дружки ;) Макар за миг, макар с едно "не" всичко рухна. Явно ще трябва да почвам да строя наново...
Спирам да говоря на тая тема, че взе да ми писва, пък и ме кара да се замислям...

Сега слушам една песен, която е много, много хубава и поучителна в тоя случай. За това я споделям с вас :




Д2 и Део - Това сме ние


-Да се отучиш да мразиш!
Да се научиш да обичаш!
Да можеш да спираш!
Да можеш да тичаш!
Да можеш да плачеш!
Да можеш да се смееш!

-Млъквай и започвай да пейш!

-Да искаш да видиш!
Да можеш да чуваш!
Да можеш да дишаш
и да можеш да сънуваш!
Да можеш да летиш,
като цял живот си лазил
и силата си открил и запазил!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!

-В кой комикс си навлязъл тоя път?
Леле копеле, май пак си събут!
От самолета скачаш без парашут,
живота е бил като буре с барут!
Седиш в ъгъла и гледаш в една точка.
Отпусни се, чупи гипса, браточка!

//един ред, в който почти нищо не прихващам//
-Не бъди като .... комплекси, ..... , чупи гипса - човек си!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!

-Дупе, майна, авер, кестен!
Дали идваш или си местен?!
Няма значение копелета, майни,
aко сме там, за нас няма тайни!
Няма време за делене,
всички сме в отбора!
Като в "Шесто чувство",
виждам мъртви хора!
Копеле, всеки път се будя като в "Мементо"!
Аз кой съм? Уно моменто!

Трябва сам да вървиш
своя път, вместо мен
и дори да сгрешиш,
твой е бил този ден!


Една много готина песен. която те учи на много неща. На пръв поглед е само текст, но само за тези, които не могат да вникнат в него и да видят истината. А каква е тя? Всеки един ред от песента е едно предизвикателство към теб! "За да се отучиш да мразиш и да се научиш да обичаш" ти трябва да предизвикаш самия себе си и да започнеш да си блъскаш главата в "стената на проблемите" . Защото всеки един ред горе е породен от страх, отчаяние, провал... Ако искате да опитате всичко това, ако искате да се научите как да спирате, а после да тичате, как да плечете, а после да се смеете, то тогава вие трябва да бъдете готови да вкусите провала! И помнете, че докато вървите по своят път, дори и да сгрешите... ваш "е бил този ден!"



Ще използвам случая и да честитя рожденият ден на съседа! Днеска става на цели 21 години :D Ники да си жив и здрав и дано никога занапред да не усетиш провала... Cheers!

p.s
За разлика от Слави, когато мен ме мъчи нещо сядам и пиша, макар и да мисля за проблема цял ден после... Докато тя прави по-лошото - не си излива мъката, а в същото време продължава да мисли за проблема с дни наред! Славчо, айде де! Чакаме нещо от теб :)