или защо не трябва да се бъзикаме с другите и да нарушаваме тяхното спокойствие

Днес сутринта, след като майка ми ме събуди в 10:30 , за да ми съобщи, че трябва да взема бележка от училище за детските надбавки пак легнах с надеждата, че мога да поспя поне още един час. Тъкмо взех да се унасям когато телефонът звънна за втори път - "Private call" , вдигам и полу-сънен отговарям :

- Да...?
- Добър ден, търся Здравка ....
(тука трябва да има фамилия, ама не я чух добре)
- Имате грешка.
- Вие сигурно сте синът на Здравка?
- Не, имате грешка.
- Как? Грешка?

5 секундно мълчание - бях сънен и не можех да включа все още :
- Майка ми се казва Д. П.
- П. ...? Извинете г-не , откога имате този номер?
- Две години... Повече от две години...
- Повече от две години?! Извинявам се
(промърмори нещо и затвори, не съм сигурен дали чух 'извинявам се' , просто ми се иска да съм го чул...)


Вече за 5ти път на моя номер търсят въпросната Здравка и не знам защо продължават да го правят, след като не могат да я открият... Миналата година например ми се обадиха 3 пъти подред и дори спореха, че "не можело тоя номер да не е на Здравка" ... Не знам коя е тая Здравка, не искам и да знам! Но или яко се е объркала и е дала грешен номер, или нарочно се укрива и е дала чужд номер! Когато аз се регистрирам някъде в интернет и се изисква телефонен номер, аз пиша МОЯТ СОБСТВЕН (!!!) независимо дали ще ме търсят или не, дали ще ме гонят и ще ме намерят чрез него - не ми пука! Но никога не съм слагал измислени номера, за да притесняват някой друг заради мен и тъпите ми хлапашки номера! Крайно неприятно е да ти звънят постоянно и упорито да търсят един и същи човек, макар и да не го намират!!!

Призовавам всички - МОЛЯ ВИ!!! Пишете собствените си телефонни номера, където се изисква!!



Първия Български Бутон за споделяне